Забрави си страха,
натроши си вината.
Усмихни се през зимата,
все едно, че е лято.
Насечи си гнева.
Зарови си магиите.
Заплачи като струна
и ела да танцуваме.

Помоли се на дявола
да е по-чер от тебе.
Като кисела ябълка
сдъвкай лошото време.
Застани на перваза,
но не скачай във нищото,
с толкоз много омраза
запали си огнище.

Прегърни един стих
и изпий чаша вино
през живота ти тих
много бури ще минат.

Целуни си късмета,
даже хич да не струва,
и по стъпките летни
се върни да празнуваме.

(автор-Антония Тодорова)

страхотно е..запали си огнището , но този път по-внимателно и дълготрайно...

дано е останало някое въгленче,мила ми приятелко...

Хубава броня за бурите. А късметът си е късмет и е хубаво да го има, защото всичко е закодирано в чип, а случилото се е винаги подготовка за следващото.
Олеле, какво сложно изречение написах...
Хубав стих и послание! Поздрави!

Поздрави и от мен!Благодаря,че се отби.

наистина. Ти ли си Антония? )))

не е мое,но ми хареса :)